Конете ни изцяло са произведени и селектирани в България.Това в конният спорт в момента е рядко явление,защото всички коне от чистокръвна английска и чистокръвна арабска порода,който се пускат на състезания са внос предимно от Турция,Германия,Франция и др.
Нашите коне са селектирани, родени,отгледани и тренирани в нашата конна база в с.Боснек .Затова всеки успех на конче ,което си отгледал и тренирал е изключително сладък и неповторим.Всеки успех носи заслужена гордост и неописумо щастие от перфектно свършената работа.Да си собственик на подобно създание е награда и от Бога!
Спортни постижения
През 2007г. – спечелено І-во място на Гладките надпрепусквания за жребци и кобили от чистокръвна английска порода на 1000м. на Хиподрума в гр.Банкя с кобила Гергана,приз “Кобила Хелада”.
През 2009г.- спечелено І-во място на Индюранс /преход от 40км. през пресечена местност/ ,кръг от Балканиада проведен в гр.Ихтиман с чистокръвен арабски жребец Перфект. Състезанията по преходи се провеждат с цел да се проверят качествата бързината и издръжливостта на коня. За да се участва в такъв вид състезания всеки състезател трябва да е добре подготвен и има правилно отношение към своя кон при езда през пресечената местност.
През 2009г.- спечелено І-во място на Гладките надпрепусквания за жребци и кобили от чистокръвна английска порода на 2200м.на хиподрума в гр.Шумен с жребец Гладиатор,приз “Литекс Комерс”.
През 2009г.-спечелено ІІІ-то място на Дербито за най-добър кон за 2009г. на Гладките надпрепусквания за жребци и кобили от чистокръвна английска порода в гр. Шумен, с жребец Гладиатор.
Развъдна дейност
Развъдната дейност е приоритет за клуба.Развъждат се чистокръвни английски и арабски коне и кръстоски за всестранна езда.Арабските жребци Морфей и Перфект ,родени и отгледани във фермата и вече продадени показват изключителни резултати в състезанията по „Ин Дюранс”.Това ,че са отгледани на 960м. надморска височина е решаващо за бързото им въстановяване в този клас състезания.
При чистокръвните английски коне вече има множество спечелени престижни призове и челни класации ,което показва правилното ни ориентиране при селекцията на коне по линията на жребеца Гай Юлий Цезар,син на Галиано .Жребеца е включен в каталога на Българската асоциация за чистокръвни коне и е на разположение за скачки.
В ККС”Тарсас”,с .Боснек се отглеждат жребци и кобили от чистокръвна английска порода,чистокръвна арабска порода,източно-българска порода, белгийски тежковоз, и др.
Любопитно:
В България има официално регистрирани над 300 конни бази, които предлагат любителска и професионална езда, както и конен туризъм. Над 80 са клубовете, които развиват професионална спортна дейност в конните дисциплини обездка, прескачане на препятствия и всестранна езда. Има отделно обособена асоциация по конни надбягвания. У нас има над 17 породни асоциации, развиващи развъдна дейност с над 20 вида породи коне. В 12 селскостопански гимназии и спортни средни училища са обособени 23 паралелки по „конен спорт” и „конен туризъм” и още толкова детски школи по езда. Общият брой на официално регистрирани коне у нас, които се отглеждат за спорт, хоби, развъдна дейност и търговия, е 1600. Над 5000 е броят на нерегистрираните, с които се извършва най-вече селскостопанска дейност. В България има официално действащи 4 завода за преработка на конско месо, което е преди всичко за износ.
• Данните са от справочника „Кой кой е в света на конете и къде да яздим”, с печат от 2009 г.
Породи Коне
Породи коне отглеждани и развъждани в България
Арабска порода
Арабските коне са най-старата културна порода в света, която пряко или косвено е взела участие в създаването на всички културни породи коне от ездови и ездово-впрегатен тип. Отличават се с елегантни форми и изключителна работоспособност. Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода Шагия, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната. Сега в конезавод „Кабиюк" гр. Шумен се отглеждат чистокръвни арабски коне, а така също и чистопородни коне от порода „Шагия". Популациите от двете породи са малки, но с много високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия.
Чистокръвна английска порода
Чистокръвният английски кон е създаден в Англия през началото на XVII век и втората половина на XVIIІ век. Конете се използват основно за хиподрумни надбягвания с тотализатор и носят големи приходи в страните с развита хиподрумна индустрия. В световен мащаб Чистокръвният английски кон е основна порода-подобрителка за всички полукръвни породи коне. Породата е изиграла водеща роля и при създаването на българското полукръвно коневъдство. Елитната част на породата се развъжда в държавните конезаводи „Кабиюк" гр. Шумен, „Хан Аспарух" гр. Разград, „Ст. Караджа" гр. Балчик и частни коневъдни ферми. Бъдещето развитие на породата е обусловено главно от приемането на страната ни в Международната организация за развъждане на Чистокръвната английска порода в света. Създаден е Български комитет по племенната книга на Чистокръвния английски кон, който води активни преговори за членство в Международния комитет по племенната книга на Чистокръвната английска порода /ISBC/. Едно такова членство ще доведе до отваряне на международния пазар за конете от породата, родени в страната, както и на престиж за българското коневъдство.
Източнобългарска порода
Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества. Източнобългарската порода е съхранила качествата на изходните породи, като невзискателност, издръжливост към местните условия на живот, изискан тип и отлични ездови качества за различно спортно предназначенние. Елитната част от породата се развъжда в конезаводите „Кабиюк" гр. Шумен и „Стефан Караджа" гр. Балчик, както и в частни племенни ферми. През последните десетилетия значително са усъвършенствани стопанските и най-вече спортните качества на конете от тази порода. Това е най-масово използваната порода за дисциплините на конния спорт в България.
Дунавска порода
Дунавският кон е полукръвна порода, създадена чрез кръстосване на полукръвни кобили с жребци от породата Нониус и чрез селекция на подходящ тип коне за различни видове транспорт и селскостопанска работа. Конете от тази порода се отличават с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и добра работоспособност. През последните 30 години се провежда кръстосване с жребци от Чистокръвна английска порода в резултат на което се получават коне с добри спортни качества. Породата се ползва с голям интерес, но популацията й е малка и не може да задоволи търсенето. Елитната й част се развъжда от частни стопани в Плевенска и Софийска област.
Плевенската порода
Породата е създадена е чрез кръстосване на местни подобрени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с арабски, англоарабски и полукръвни жребци, а по-късно главно с жребци от породата Гидран. Плевенските коне притежават добри стопански качества и много добри способности за спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия, за което голям принос има използването на жребци от Чистокръвна английска порода на по-късен етап от развъждането. Сега породата е застрашена от изчезване. Малка популация от ценни животни е съсредоточена в частни собственици, главно в Плевенска област.
Тракененска порода
Тракененският кон е от универсален тип с подчертани спортно-ездови качества, подходящ за всички дисциплини на класическия конен спорт, особено за висша езда и прескачане на препятствия. Коне от тази порода се отглеждат в Института по животновъдни науки в гр. Костинброд и от частни стопани. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използуване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените породи коне.
Хановерска порода
Конете от Хановерска порода се отличават с крупни размери, хармонично телосложение, леки движения и спокоен темперамент. В страна коне от тази порода се развъждат в Тракийския университет в гр. Стара Загора. Породата се развъжда главно за нуждите на конния спорт. Жребци от Хановерска порода се използуват успешно за производство на спортни коне в съчетание с кобили от Източнобългарска порода.
Рисисти породи
Основните рисисти породи са Американският, Френският, Орловският и Руският рисак. Рисистите коне са предназначени предимно за хиподрумни надбягвания с двуколки, поради характерната за тях способност за бързо движение в тръс. Коне от тези породи се развъждат в конезаводите „Ст. Караджа" гр. Балчик и „Хан Аспарух" гр. Разград, както и в много частни стопанства. Интересът към тези коне от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от тотализатора в развитите страни непрекъснато растат. В България в миналото са организирани хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След приключване дейността на Софийския хиподрум интересът към тези коне намалява, но през последните 5-6 години собственици на рисаци от района на Пазарджик и Пловдив възраждат тези надбягвания.
Тежковозни породи
Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда конезавод „Хан Аспарух" гр. Разград. Тяхното предназначение е производство на жребци за подобряване работоспособността на конете при използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачествени животни отглеждат и много частни собственици.
Хафлингер
Хафлингерът е планинска порода коне, създадена в Австрия и намерила широко разпространение в много страни. Характерни черти на конете от тази порода са относително ниският ръст, изключително масивното тяло, красивите телесни форми, лекият ход, добрият нрав и невзискателност към условията на гледане и хранене. В нашата страна развъждането на коне от породата Хафлингер започва през 1983 г. с оглед още по-пълното задоволяване на планинските райони с подходящи за работа коне, а също така потребностите от коне за любителска езда, конен туризъм и детско-юношеските спортни школи. Развъждането на коне от тази порода е съсредоточено в коневъдната ферма в гр. Разлог и в частни стопани в Старозагорски район.
Шотландско пони
Характерна особеност на конете от тази порода е изключително дребният им ръст (65—125 см). Те са невзискателни към условията на гледане и хранене, а тяхното послушание и привързаност към човека ги прави подходящи за обучение на деца в езда. За задоволяване нуждите на детските ездови школи от такива коне в страна се развъждат на малки групи коне от породата Шотландско пони в конезаводите „Кабиюк" гр. Шумен и „Ст. Караджа" гр. Балчик. Има голямо търсене на конете от тази порода и те се продават на относително високи цени.
Аборигенни породи- каракачански и делиормански кон
Аборигенните породи се отличават с изключителна издържливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в повечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период. Каракачанският кон е характерен за планинските райони и популацията му е концентрирана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Делиорманският кон се среща в района на Североизточна България.
Орловски рисак
Породата води началото си от далечната 1778 година, когато в Хреновския конезавод в Русия граф Орлов започва кръстосване на коне от арабски тип с местни от холандски, датски и макленбургски произход.Впоследствие породата е наречена на негово име, още повече че характерните си екстериорни особенности тя получава още при първите приплоди, получени от графа(смесица от финия източен арабски тип и масивността на датските и холандските коне). Животните от тази порода се отличават с масивна, понякога груба глава, с прав или изпъкнал профил.Очите са големи и изразителни, шията къса, права и при някои животни лебедова.Холката е добре замускулена,дълга и добре изразена.Гръдния кош е широк, рамената къси, а крайниците високи, със здрави стави.При тръс задните крайници стъпват обикновено на 10 см пред предните.Конете от породата са със сив и черен цвят на косъма, въпреки че могат да се срещнат и други цветове - кестеняв, алест. Този тип животни са с изключително ценни бегови качества, които проявяват и развиват още от 1,5 годишна възраст.Освен с бегова дейност расаците са известни и с пригодността си за работа, като по този показател са по добри от американските рисаци. Отличават се със следните параметри: височина при холката от 157 до 161 см, обхват на гърдите от 183 до 185 см и обхват на свирката от 19,5 до 20,5 см.У нас този кон е развъждан от 1894 до 1924 година, а впоследствие е използван при подобряване на дунавската порода.
информацията е взета от сайта на Министерство на земеделеито и горите http://www.mzgar.government.bg/
Исторически бележки
Конят не е бил познат на древните египтяни. Той се появява при тях след воюването им с дошлите от Азия хикси. След владелчеството на хиксите египтяните въвеждат в своята войска конница и бойни колесници. По това време египетските фараони и знатните египтяни започнали да се занимават с езда, като използвали коня не само за война, но и за посещение на празненства и лов. Асиро-вавилонската войска се е състояла от конница и бойни колесници, а по изобразените по паметници ездачи съдим, че освен за война, конят е бил използван и в мирния живот. Данните за персийския народ са по-богати. Гръцките историци Херодот и Ксенофонт говорят, че персийците учели децата си да стрелят с лък, да яздят и да говорят истината. Персийската войска се е състояла предимно от конница, която се е попълвала само от богатите и знатни персийци. По това време по главните пътища в Персия пощата се е разнасяла от конни куриери. Ксенофонт споменава, че най-добър ездач за онова време се смятал самият персийски цар Кир. Според Мегастен военната каста на древна Индия се е занимавала с езда, като наред с мъжете за удоволствие са яздили и жените от знатните касти. За възсядане на коня не се споменава в историческите паметници на древен Китай, а у евреите конят се явява едва по времето на цар Соломон, където го използвали във впряг за домашна работа. У арабите конят дошъл също по-късно, но почитта към него го прави неразделен член на арабското семейство. В страните от Стария Изток конят отначало бил опитомен за впряг, използван за работа и паралелно с това започнало неговото използване за езда. Характерно е, че ездата в тези страни се явява, първо като средство за военна школовка на царете и знатните съсловия и, второ, като средство за развлечения. Практикуването й от бедните и безимотните е било невъзможно и недопустимо. През средата на V в. пр. н.е за младите богати атиняни ездата е била едно от любимите физически упражнения. Ездовото обучение започвало от 15 до 20-годишна възраст. Първи сведения за състезания на конни колесници срещаме в 23-та песен на Омировата Илиада. Тези състезания се провеждали на открито поле. Тези места по-късно били наречени хиподроми. Най-интересни описания за състезания с колесници освен от Омир са оставени от Софокъл и Ксенофонт. В техните описания вече се говори за качеството на конете и сръчността на състезателя. Култът към коня, особено състезателния, е бил много висок. Най-хубавите коне били притежание само на знатните богати съсловия, които участвали и в състезанията. Преподавателят по езда се наричал хипарх. Тези специалисти обучавали състезателите и конете и постепенно ездата и конните състезания се развили в изкуство. Гърците познавали само два вида конни състезания – надбягване с колесници и надбягване с коне. Надбягването с колесници е било въведено за първи път в XXV олимпиада (680 г. пр. н. е.). Ездата пък е била въведена в XXXIII олимпиада. По това време седлата още не са били познати и конете бил яздени по гол гръб. В конните състезания освен мъже участвали и жени. Римската войска се състояла от конници и пехота. В конницата служели най-богатите. Към края на II в. сл. н. е., през времето на Августа, с установяването на империята конниците станали най-близките на императора. Тази близост на конниците към императора дава тласък в развитието на конния спорт. Честите войни разлагат римската империя. В периода на този упадък нахлуването на християнството осъжда старите богове, в чест, на които се провеждали игрите и осъжда надпрепускането с колесници, които взимат много жертви. Започва упадък на конния спорт. Към 5 в. сл. н. е. се появила ковката на конете и бива изнамерен ленчикът на седлото, към който прикрепили стремена. През средните векове развитието на ездата се продължава от рицарите, като тя е била първата от седемте рицарски сръчности. Посвещаването в рицарство завършвало с думите: „... Ето ти благороден кон, който да ти бъде помощник в твоите славни подвизи”. Конницата измества изцяло пехотата. Публичните състезания на рицарите се състояли в турнири и карусели. До участие в турнири се допускали само рицари, които притежавали хубави коне и амуниция и били от благороден произход. В този разцвет на ездата започнали да яздят и жените на феодалите, като ходели на лов и разходки. В XVI век в Италия се възражда ездовото изкуство. Открива се първа ездова школа в Неапол, като по-късно такива школи се откриват във Франция, Англия, Германия и други страни. От това време заслужават внимание имената на много ездови учители: Фиаши, Гризон, Пинятели, Плювинел, Нюкестъл и др. По това време обездката на коня е била все още груба и насилническа. За родоначалник на ездовото изкуство, такова каквото е почти и днес, би трябвало да се счита дьо ла Герниер, който в съчинението си „Ездова библия” прокарва почти всички ездови принципи, застъпени и днес. През XIX и XX век ездовото изкуство достига своя разцвет. Методът на обучение е вече изработването на еластичен и здрав седеж, след което започва обучението по управлението на коня. Развитието на конния спорт в България
Българите били войнствен народ, който се предвижвал възседнал върху ниски и издръжливи коне. Древният писател Емиан Марцели пише: „Българите са неспособни да се бият пеша, но затова пък са приковани към своите малки, неуморими, бързи като светкавица коне. На тях те прекарват живота си, ту обкрачили коня, ту седнали настрани като жени. Така на конете си те купували, продавали, яли, пили, държали своите речи през време на събрания и даже спели, полегнали на шият на конете си.” Конската опашка била смятана за седалище на орендата (свръхестествена сила) и като такава е могла да им носи победа, заради което е била бойно знаме на прабългарите. Арабският писател Псевдо Масудо разказва, че у дунавските българи конете, с които си служели на война пасели винаги на свобода в полетата и никой не бивало да ги язди в мирно време. Ако някой си позволявал това, бивал наказван със смърт. Доколко е било съвършено ездовото майсторство на българите можем да заключим от това, че те още при нахлуването си на Балканския полуостров неколкократно са преплували Дунава, хванати за опашките на конете си. Манасиевата хроника от Константин Манасий (XII) век потвърждава, че животът на българите е неразривно свързан с коня. Почитта на българите към коня е станала знаменателна. Наред с историческите документи, обръщайки поглед и към българския народен епос, който представлява част от конкретната българска действителност, срещаме предадена любовта на българина към коня, отношението му към него, състезанията, които те печелили, и челното място на коня между домашните животни
Факти за Конете
Конят е бил верен спътник на човека много години и му е служил като помощник в селско-стопанската работа, като транспортно средство за преминаване на големи разстояния...Днес силата, подвижността, грациозността и бързината на коня са довели до голяма степен в използването му за спорт или лично удоволствие. Има открити рисунки на коне датиращи 3000 години преди Новата Ера.Съществува и "книга", в която е описано работата извършвана от конете и техните ездачи, а именно преследването на щрауси.Рисунки по стените на пещера, обитавана от хора през Бронзовата ера изобразяват коне теглещи колесници.Най-ранната информация, че конете са били използвани като ездитни животни е била открита на гроб в Египет, датиращ от 1600 години пр.н.е. Първия писмен документ за коня е бил създаден през 1400 години преди н.е. и зясягал обучението на коне в колесница; и близо 360 години преди н.е. Ксенофон написал "Изкуството на ездата", което съответства и на днешната практика за езда, грижа и физиология на коня. През IV век конете започнали да се яздят със седло и стремена, като това азиатско изобретение се разпространило широко след времето на Чарлмейн и позволило напредък в развитието на бронираните рицари. Конете и понитата са стадни животни и са привикнали да живеят и оцеляват като част от група,в която се чувстват сигурни в компания на други коне и позната околна среда.Те са плахи по природа и при уплах техния инстинкт ги кара да бягат от опастността. Конските сетива са много изострени, например слуха и обонянието допринасят за предстояща опастност още от далече. Конят е много чувствително животно и е способен да усети чувствата на някой близък - като страх, доверие, гняв... Домашния кон/пони е класифициран по следния начин:
-Царство: Животни -Тип: Хордови -Клас: Бозайници -Разред: Нечифтокопитни -Семейство: Equidae -Род: Коне -Вид: Кон (Equus caballus)
Нечифтокопитни значи "еднопръстни" и носорозите, както и тапирите принадлежат на този разред като конете. Семейство Equidae се състои от коне, магарета и зебри.Видовете от това семейство имат грива, 40-42 зъба и черепи с дълги носни кости като характерни белези.Всички са тревопасни.
Мисли за Конете
1. Кучето гледа на човека като на господар. Котката смята, че тя е господар на човека. А конят гледа човека в очите и смята, че са равни. 2. Жената има нужда от две животни – конят на мечтите й и мъж, който да плаща за него. 3. Когато яздя, сърцето ми вече не е в гърдите, а между колената. 4. Забележките помагат много на коня, но окуражаването помага много повече.
МОЛИТВАТА НА КОНЯ Аз искам да бъда твой верен приятел, а не твой роб. Говорu с мен, аз винаги ще те разбера. Ще те отнеса, където пожелаеш. Имай ми доверие – така ще избегнеш много опасноти. Предстои ли ти битка, повикай ме, аз ще те пазя. Не се замисляй, ако трябва да ме натовариш, аз ще издържа. Храни ме, пои ме, грижи се за мен и когато свършва деня, ми дай сухо и чисто убежище. Говори с мен, твоят глас е също така важен за мен, колкото и повода. Глези ме от време на време и аз ще ти служа с удоволствие и ще те обикна. Не ме удряй, не ме ритай. Просто ми дай възможност да разбера какво искаш от мен. Наблюдавай ме, когато не изпълнявам командите ти, огледай, ме може би нещо не е наред. Ако отказвам храна, провери зъбите ми. Не връзвай главата ми в неудобно положение и не ме лишавай от единствената ми защита от мухите, връзвайки опашката ми. Не пуши в конюшнята, аз мога да изгоря, докато си пиеш виното. И последно, стопанино, когато силите ме напуснат, не ме гони, не ме продавай на зъл човек, остави ме спокойно да живея до края на дните си и Господ ще те възнагради!
